VeseliQ (ВЕСЕЛИНА)
23 11
7 июн. 2009 г., 17:32  

Градът и светът 

  Поэзия » Философская
590 0 0

 Отброява пърхането

 на крилата ми

 махалото

  и Той е там,

 в глухия ми мрак...

 Облечен във лъчи

на синьо слънце

  от отвъдното...

 И  пак...

 Крилата ми се късат стари,

 падат в спомени и в стаи...

 Завинаги натам.

 Невидимият,

 зърва сам

  сърцето си

  и после чупи

  огледалото...

© ВЕСЕЛИНА Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??