VeseliQ (ВЕСЕЛИНА)
23 11
Jun 7, 2009, 5:32 PM  

Градът и светът 

  Poetry » Phylosophy
589 0 0

 Отброява пърхането

 на крилата ми

 махалото

  и Той е там,

 в глухия ми мрак...

 Облечен във лъчи

на синьо слънце

  от отвъдното...

 И  пак...

 Крилата ми се късат стари,

 падат в спомени и в стаи...

 Завинаги натам.

 Невидимият,

 зърва сам

  сърцето си

  и после чупи

  огледалото...

© ВЕСЕЛИНА All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??