Спомени малки

Разказани приказки

и песни изпети,

на сбогуване, зимата – в лято превръща се...

Шумоли календара и…

бели коси той прибавя

на финалната права...

А вече всичко е минало

що в живота си набелязах,

но мислено, пак се връщам в началото –

с  празни надежди в предишните сили...

Ех, всичко било е някога...

но само умора в живота си

днешен печален намирам...

Уморена от наболели проблеми,

от хора – тръпнещи в нерви,

що живота отхвърля ненужно,

и само нещастните спомени малки

от предишното време, в мен защо ли остават…

Тогава спасение намирам

във хубава книга,

в мелодия – лека и нежна,

но отново разбирам,

че времето, това са – окови,

а малко са тези, които

към такава прегръдка днес

са готови…