Спомени малки
Разказани приказки
и песни изпети,
на сбогуване, зимата – в лято превръща се...
Шумоли календара и…
бели коси той прибавя
на финалната права...
А вече всичко е минало
що в живота си набелязах,
но мислено, пак се връщам в началото –
с празни надежди в предишните сили...
Ех, всичко било е някога...
но само умора в живота си
днешен печален намирам...
Уморена от наболели проблеми,
от хора – тръпнещи в нерви,
що живота отхвърля ненужно,
и само нещастните спомени малки
от предишното време, в мен защо ли остават…
Тогава спасение намирам
във хубава книга,
в мелодия – лека и нежна,
но отново разбирам,
че времето, това са – окови,
а малко са тези, които
към такава прегръдка днес
са готови…
© Пенка Обновенска Все права защищены