ВТ (Вили Тодоров) ВТ (Вили Тодоров)
5 620
17 abr 2006, 22:31

СПОМЕНИ МЕ ДНЕС...

  Poesía
836 0 5

 

 

Спомени ме днес обкръжиха.

Седя и си мисля за нея –

за друго не мога да пиша.

Щастието това ли ще е?

И защо нищо ново

днес не ме покорява?

Нали като същество тя

знам какво притежава.

 

Седя сам пред листа 

и дните отминали виждам.

Догаря на съдбата свещта,

но аз продължавам да искам

и търся днес от живота

все невъзможни неща –

някъде да намеря Кивота

и да заслужа на теб любовта.

 

Топлина не спирам да търся

без да питам защо ми е тя.

Къде ли се вече намирам?

Дали не съм в есента?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • {YcMuBkA} (Усмивка)
    {YcMuBkA} (Усмивка)
    Браво!Прекрасно е 6+
  • ВТ (Вили Тодоров)
    ВТ (Вили Тодоров)
    Благодаря на всички за споделените мнения! Пиша буквално, навярно защото не съм поет, а единствено искам да споделя нещо. Не целя нищо друго. А все още много ме боли.
  • valia_26 (Валерия Иванова)
    valia_26 (Валерия Иванова)
    Хубаво е,но не знам защо винаги пишеш буквално и стиховете ти се въртят около една и съща тематика, а ти умееш да боравиш с римите и само ти липсва по-богата фантазия за да заинтригуваш читателите.Казвам ти го приятелски и дано не ми се разсърдиш
  • dani (Даниела)
    dani (Даниела)
    хареса ми-поздравления...
  • limmon4e (Жеже)
    limmon4e (Жеже)
    Веднъж една жена ми каза, че щастието трае само миг, но мисълта за него ни залъгва, че то продължава.
    Поздравявам те!За порен път чета нещо наистина стоиностно, което разбира се е... твое
    Много болка и мъка, но пък по лесният път ще ни е скучни иначе

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0