17.04.2006 г., 22:31

СПОМЕНИ МЕ ДНЕС...

825 0 5

 

 

Спомени ме днес обкръжиха.

Седя и си мисля за нея –

за друго не мога да пиша.

Щастието това ли ще е?

И защо нищо ново

днес не ме покорява?

Нали като същество тя

знам какво притежава.

 

Седя сам пред листа 

и дните отминали виждам.

Догаря на съдбата свещта,

но аз продължавам да искам

и търся днес от живота

все невъзможни неща –

някъде да намеря Кивота

и да заслужа на теб любовта.

 

Топлина не спирам да търся

без да питам защо ми е тя.

Къде ли се вече намирам?

Дали не съм в есента?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!Прекрасно е 6+
  • Благодаря на всички за споделените мнения! Пиша буквално, навярно защото не съм поет, а единствено искам да споделя нещо. Не целя нищо друго. А все още много ме боли.
  • Хубаво е,но не знам защо винаги пишеш буквално и стиховете ти се въртят около една и съща тематика, а ти умееш да боравиш с римите и само ти липсва по-богата фантазия за да заинтригуваш читателите.Казвам ти го приятелски и дано не ми се разсърдиш
  • хареса ми-поздравления...
  • Веднъж една жена ми каза, че щастието трае само миг, но мисълта за него ни залъгва, че то продължава.
    Поздравявам те!За порен път чета нещо наистина стоиностно, което разбира се е... твое
    Много болка и мъка, но пък по лесният път ще ни е скучни иначе

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...