17.04.2006 г., 22:31

СПОМЕНИ МЕ ДНЕС...

827 0 5

 

 

Спомени ме днес обкръжиха.

Седя и си мисля за нея –

за друго не мога да пиша.

Щастието това ли ще е?

И защо нищо ново

днес не ме покорява?

Нали като същество тя

знам какво притежава.

 

Седя сам пред листа 

и дните отминали виждам.

Догаря на съдбата свещта,

но аз продължавам да искам

и търся днес от живота

все невъзможни неща –

някъде да намеря Кивота

и да заслужа на теб любовта.

 

Топлина не спирам да търся

без да питам защо ми е тя.

Къде ли се вече намирам?

Дали не съм в есента?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!Прекрасно е 6+
  • Благодаря на всички за споделените мнения! Пиша буквално, навярно защото не съм поет, а единствено искам да споделя нещо. Не целя нищо друго. А все още много ме боли.
  • Хубаво е,но не знам защо винаги пишеш буквално и стиховете ти се въртят около една и съща тематика, а ти умееш да боравиш с римите и само ти липсва по-богата фантазия за да заинтригуваш читателите.Казвам ти го приятелски и дано не ми се разсърдиш
  • хареса ми-поздравления...
  • Веднъж една жена ми каза, че щастието трае само миг, но мисълта за него ни залъгва, че то продължава.
    Поздравявам те!За порен път чета нещо наистина стоиностно, което разбира се е... твое
    Много болка и мъка, но пък по лесният път ще ни е скучни иначе

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...