Apr 17, 2006, 10:31 PM

СПОМЕНИ МЕ ДНЕС...

  Poetry
830 0 5

 

 

Спомени ме днес обкръжиха.

Седя и си мисля за нея –

за друго не мога да пиша.

Щастието това ли ще е?

И защо нищо ново

днес не ме покорява?

Нали като същество тя

знам какво притежава.

 

Седя сам пред листа 

и дните отминали виждам.

Догаря на съдбата свещта,

но аз продължавам да искам

и търся днес от живота

все невъзможни неща –

някъде да намеря Кивота

и да заслужа на теб любовта.

 

Топлина не спирам да търся

без да питам защо ми е тя.

Къде ли се вече намирам?

Дали не съм в есента?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво!Прекрасно е 6+
  • Благодаря на всички за споделените мнения! Пиша буквално, навярно защото не съм поет, а единствено искам да споделя нещо. Не целя нищо друго. А все още много ме боли.
  • Хубаво е,но не знам защо винаги пишеш буквално и стиховете ти се въртят около една и съща тематика, а ти умееш да боравиш с римите и само ти липсва по-богата фантазия за да заинтригуваш читателите.Казвам ти го приятелски и дано не ми се разсърдиш
  • хареса ми-поздравления...
  • Веднъж една жена ми каза, че щастието трае само миг, но мисълта за него ни залъгва, че то продължава.
    Поздравявам те!За порен път чета нещо наистина стоиностно, което разбира се е... твое
    Много болка и мъка, но пък по лесният път ще ни е скучни иначе

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...