Сред старите заровени отломки
на отминали несрети и любови
аз тайно спомен скъп изрових
и сякаш чух го той да ми говори
Напомни тихо всяка моя мъка
сълза от щастие неволя или радост
тъга и скръб и всяка връзка и разлъка
що животът някога ми е поднасял
Отвори ми очите сякаш за последно
припомни на душата времената стари
и сякаш със едничката надежда да прогледна
и да запомня старите изгори и другари ...