Спомени... незабравени
Сред старите заровени отломки
на отминали несрети и любови
аз тайно спомен скъп изрових
и сякаш чух го той да ми говори
Напомни тихо всяка моя мъка
сълза от щастие неволя или радост
тъга и скръб и всяка връзка и разлъка
що животът някога ми е поднасял
Отвори ми очите сякаш за последно
припомни на душата времената стари
и сякаш със едничката надежда да прогледна
и да запомня старите изгори и другари
А ще ги помня вечно - зная
та те оформиха във мен човека днешен
отваряха затваряха и криха тежки рани
и всеки своя удар върху мен нанесе...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кали Накова Всички права запазени
