Feb 24, 2010, 7:13 PM

Спомени... незабравени

  Poetry
1.2K 0 1

Сред старите заровени отломки

на отминали несрети и любови

аз тайно спомен скъп изрових

и сякаш чух го той да ми говори

 

Напомни тихо всяка моя мъка

сълза от щастие неволя или радост

тъга и скръб и всяка връзка и разлъка

що животът някога ми е поднасял

 

Отвори ми очите сякаш за последно

припомни на душата времената стари

и сякаш със едничката надежда да прогледна

и да запомня старите изгори и другари

 

А ще ги помня вечно - зная

та те оформиха във мен човека днешен

отваряха затваряха и криха тежки рани

и всеки своя удар върху мен нанесе...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кали Накова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...