19 oct 2012, 13:44

Спомени от младостта ми

741 0 1

Подпрял глава на морно рамо,
прелиствам аз онези дни...
Прегръщам миналото само
и мойте скъпи младини!

Така несетно аз се връщам,
 през километри  и през дни,
във старата ни селска къща,
която не се съхрани...

Там виждам двора, татко, мама,
роднините си отстрани,
те всички днес са спомен само,
като изчезнали мечти!

Това са спомените само,
но не изгубените дни!
Аз там съм сам с торба на рамо
и всичко, гдето се смени!


В мен парят първите целувки 
и тръпките на първата любов...
И мойте пориви най-дръзки,
и светогледът вече нов!

Там срещнах хорските преструвки,
и слънцето на Пролетта
И онзи гъдел без почивка,
със който дойде младостта!

Във аромата на цветята 
аз спях във купата сено...
И аз израствах с красотата,
и със неволите в едно!

С годините за тях  тъгувах,
със тях се срещах през нощта...
И като живи ги целувах
 и ги разнасях по света!

Тъгувах аз за лятно утро,
за пойни птички и цветя,
а срещах киселите мутри,
с които ме дари света.

И срещах Злото и Доброто,
Омразата и Любовта...
И пак съм хванат на хорото,
и тъй ще бъде до Смъртта!

 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Всички,които са израстнали на село,знаят за какво става дума.. Тъжно, но истинско!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...