Подпрял глава на морно рамо,
прелиствам аз онези дни...
Прегръщам миналото само
и мойте скъпи младини!

Така несетно аз се връщам,
 през километри  и през дни,
във старата ни селска къща,
която не се съхрани...

Там виждам двора, татко, мама,
роднините си отстрани,
те всички днес са спомен само,
като изчезнали мечти!

Това са спомените само,
но не изгубените дни!
Аз там съм сам с торба на рамо
и всичко, гдето се смени!

В мен парят първите целувки 
и тръпките на първата любов...
И мойте пориви най-дръзки,
и светогледът вече нов!

Там срещнах хорските преструвки,
и слънцето на Пролетта
И онзи гъдел без почивка,
със който дойде младостта!

Във аромата на цветята 
аз спях във купата сено...
И аз израствах с красотата,
и със неволите в едно!

С годините за тях  тъгувах,
със тях се срещах през нощта...
И като живи ги целувах
 и ги разнасях по света!

Тъгувах аз за лятно утро,
за пойни птички и цветя,
а срещах киселите мутри,
с които ме дари света.

И срещах Злото и Доброто,
Омразата и Любовта...
И пак съм хванат на хорото,
и тъй ще бъде до Смъртта!