19.10.2012 г., 13:44

Спомени от младостта ми

738 0 1

Подпрял глава на морно рамо,
прелиствам аз онези дни...
Прегръщам миналото само
и мойте скъпи младини!

Така несетно аз се връщам,
 през километри  и през дни,
във старата ни селска къща,
която не се съхрани...

Там виждам двора, татко, мама,
роднините си отстрани,
те всички днес са спомен само,
като изчезнали мечти!

Това са спомените само,
но не изгубените дни!
Аз там съм сам с торба на рамо
и всичко, гдето се смени!


В мен парят първите целувки 
и тръпките на първата любов...
И мойте пориви най-дръзки,
и светогледът вече нов!

Там срещнах хорските преструвки,
и слънцето на Пролетта
И онзи гъдел без почивка,
със който дойде младостта!

Във аромата на цветята 
аз спях във купата сено...
И аз израствах с красотата,
и със неволите в едно!

С годините за тях  тъгувах,
със тях се срещах през нощта...
И като живи ги целувах
 и ги разнасях по света!

Тъгувах аз за лятно утро,
за пойни птички и цветя,
а срещах киселите мутри,
с които ме дари света.

И срещах Злото и Доброто,
Омразата и Любовта...
И пак съм хванат на хорото,
и тъй ще бъде до Смъртта!

 


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всички,които са израстнали на село,знаят за какво става дума.. Тъжно, но истинско!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...