10 jun 2007, 17:57

Спомени от онова лято

  Poesía
688 0 0

Спомени от онова лято

Помниш ли онова лято, миналото сладко?

Помниш ли онези дни, така отдавнашни?

Усмивка сладка, поглед нежен...

Всичко ни се струва така далечно.

Една година, две, три... толкова изминаха.

Сега в тази стая и спомен след спомен

Всичко някога забравено се връща.

Но то е като далечен сън, вече нереално.

Мисля си: "Било ли е истински, тук ли е?"

Същата стая, същите мебели, същия изглед.

Но нещо не е същото, нещо липсва

И аз просто не мога да разбера какво.

Затвори очи... Върни се към онова лято.

Ах, тези изгреви на плажа...

Ах тези топли нощи...

Защо всичко изчезна като сън рано сутрин. 

Помниш ли онова лято, миналото сладко?

Помниш ли онези дни, така отдавнашни?

И ето ни сега тук, след толкова години

Времето ни раздели, но ето ни пак тук

И отново нещо липсва, нещо го няма.

Тук съм аз, тук си ти, но никога няма да е същото.

Времето променя, ние се променихме.

Вече го няма онова буйно момиче с нежния поглед,

Вече го няма онова момче със сладката усмивка.

Времето отне ни всичко това, освен

Остави ни само спомена от онова сладко лято,

Когато светът бе само за двама ни. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диляна Неделчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...