Jun 10, 2007, 5:57 PM

Спомени от онова лято

  Poetry
686 0 0

Спомени от онова лято

Помниш ли онова лято, миналото сладко?

Помниш ли онези дни, така отдавнашни?

Усмивка сладка, поглед нежен...

Всичко ни се струва така далечно.

Една година, две, три... толкова изминаха.

Сега в тази стая и спомен след спомен

Всичко някога забравено се връща.

Но то е като далечен сън, вече нереално.

Мисля си: "Било ли е истински, тук ли е?"

Същата стая, същите мебели, същия изглед.

Но нещо не е същото, нещо липсва

И аз просто не мога да разбера какво.

Затвори очи... Върни се към онова лято.

Ах, тези изгреви на плажа...

Ах тези топли нощи...

Защо всичко изчезна като сън рано сутрин. 

Помниш ли онова лято, миналото сладко?

Помниш ли онези дни, така отдавнашни?

И ето ни сега тук, след толкова години

Времето ни раздели, но ето ни пак тук

И отново нещо липсва, нещо го няма.

Тук съм аз, тук си ти, но никога няма да е същото.

Времето променя, ние се променихме.

Вече го няма онова буйно момиче с нежния поглед,

Вече го няма онова момче със сладката усмивка.

Времето отне ни всичко това, освен

Остави ни само спомена от онова сладко лято,

Когато светът бе само за двама ни. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диляна Неделчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...