Спомени от онова лято

Помниш ли онова лято, миналото сладко?

Помниш ли онези дни, така отдавнашни?

Усмивка сладка, поглед нежен...

Всичко ни се струва така далечно.

Една година, две, три... толкова изминаха.

Сега в тази стая и спомен след спомен

Всичко някога забравено се връща.

Но то е като далечен сън, вече нереално.

Мисля си: "Било ли е истински, тук ли е?"

Същата стая, същите мебели, същия изглед.

Но нещо не е същото, нещо липсва

И аз просто не мога да разбера какво.

Затвори очи... Върни се към онова лято.

Ах, тези изгреви на плажа...

Ах тези топли нощи...

Защо всичко изчезна като сън рано сутрин. 

Помниш ли онова лято, миналото сладко?

Помниш ли онези дни, така отдавнашни?

И ето ни сега тук, след толкова години

Времето ни раздели, но ето ни пак тук

И отново нещо липсва, нещо го няма.

Тук съм аз, тук си ти, но никога няма да е същото.

Времето променя, ние се променихме.

Вече го няма онова буйно момиче с нежния поглед,

Вече го няма онова момче със сладката усмивка.

Времето отне ни всичко това, освен

Остави ни само спомена от онова сладко лято,

Когато светът бе само за двама ни.