Спомени, родени в неделя
----
Разпиляха се мойте забързани дни.
Дълго събирана майчина мъдрост
по друми от чувства, под стряха седи
и тихо със детството спомени къдри...
За бяла среднощна завивка от сняг.
Вретено, прегърнало тежка къделя.
За топлия мирис на обреден хляб,
омесен от баба, на раздяла в неделя!
Към румена, дива махленска игра
моят свят неизменно ме връща.
А баба ми маха, побрала в ръка
уюта на пълната слънчева къща.
Загърнала с вълнен елек рамене,
тя даде на всички любов и опора!
А днес пази дома - да не се срути на две -
бастунче... подпряно на двора...
----
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Станислава Todos los derechos reservados
Върна ме.. някъде.
