Спомени, родени в неделя
----
Разпиляха се мойте забързани дни.
Дълго събирана майчина мъдрост
по друми от чувства, под стряха седи
и тихо със детството спомени къдри...
За бяла среднощна завивка от сняг.
Вретено, прегърнало тежка къделя.
За топлия мирис на обреден хляб,
омесен от баба, на раздяла в неделя!
Към румена, дива махленска игра
моят свят неизменно ме връща.
А баба ми маха, побрала в ръка
уюта на пълната слънчева къща.
Загърнала с вълнен елек рамене,
тя даде на всички любов и опора!
А днес пази дома - да не се срути на две -
бастунче... подпряно на двора...
----
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Станислава Все права защищены
Върна ме.. някъде.
