----
Разпиляха се мойте забързани дни.
Дълго събирана майчина мъдрост
по друми от чувства, под стряха седи
и тихо със детството спомени къдри...
За бяла среднощна завивка от сняг.
Вретено, прегърнало тежка къделя.
За топлия мирис на обреден хляб,
омесен от баба, на раздяла в неделя!
Към румена, дива махленска игра
моят свят неизменно ме връща.
А баба ми маха, побрала в ръка ...