stenli499 (Станислава) stenli499 (Станислава)
23 291
Jan 22, 2012, 6:23 PM

Спомени, родени в неделя

  Poetry
1.3K 0 19

 

 

----

 

Разпиляха се мойте забързани дни.
Дълго събирана майчина мъдрост
по друми от чувства, под стряха седи
и тихо със детството спомени къдри...

За бяла среднощна завивка от сняг.
Вретено, прегърнало тежка къделя.
За топлия мирис на обреден хляб,
омесен от баба, на раздяла в неделя!

Към румена, дива махленска  игра
моят свят неизменно ме връща.
А баба ми маха, побрала в ръка
уюта на пълната слънчева къща.

Загърнала с вълнен елек рамене,
тя даде на всички любов и опора!
А днес пази дома - да не се срути на две -

бастунче... подпряно на двора...

 

----

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0