Jan 22, 2012, 6:23 PM

Спомени, родени в неделя

  Poetry
1.3K 0 19

 

 

----

 

Разпиляха се мойте забързани дни.
Дълго събирана майчина мъдрост
по друми от чувства, под стряха седи
и тихо със детството спомени къдри...

За бяла среднощна завивка от сняг.
Вретено, прегърнало тежка къделя.
За топлия мирис на обреден хляб,
омесен от баба, на раздяла в неделя!

Към румена, дива махленска  игра
моят свят неизменно ме връща.
А баба ми маха, побрала в ръка
уюта на пълната слънчева къща.

Загърнала с вълнен елек рамене,
тя даде на всички любов и опора!
А днес пази дома - да не се срути на две -

бастунче... подпряно на двора...

 

----

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...