3 abr 2006, 20:03

Спомените...

  Poesía
1.5K 0 3
 Когато ти се иска да заплачеш, защото всичко рухва пред теб,
когато не искаш да покажеш, че сърцето ти се е превърнало в лед.
Когато болката е обгърнала душата и не виждаш смисъла да живееш,
вместо да падаш на земята по  добре на лошите неща да се смееш.
Когато денят се е превърнал в нощ,
когато има думи по-силни от болката в теб и само кошмари сънуваш нощем,
само спомените и самотата са до теб.
Когато усмивката е невъзможна, а сълзите вече нямат брой знай,
че любовта е сложна, но вечно ще присъства тя в живота твой.
Тогава си спомни за преди, за миналото, щастието и любовта.
Помисли за онези бързо отминали дни,
само те биха могли да те стоплят сега.
Може би ще искаш да се повторят и всичко пак да е едно и също,
но спомените ти говорят, че няма смисъл от грешки пак едни и същи.
Ще срещнеш някой друг и ще ти дари той своята любов,
а върнеш ли се някога тук, светът ще бъде като нов.
Ще се усмихнеш на спомените красиви,
ще видиш всичко в друга светлина
и няма да се стичат сълзи горчиви,
защото пак при тебе ще е любовта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теди Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....