Румена (Румена Румена)
85 351
10 may 2007, 12:06

Спомените 

  Poesía
812 0 3
 

Трева, която някой е опасъл,

са спомените. Или пък трева,

която буйно е пораснала,

но съхнала самотно след това.

Не знам дали е тъжно да си спомен,

по който никой не тъжи,

но знам - тревата не пораства,

щом дъжд над нея не роси;

жълтее бавно и угасва

зелената сърцевина.

© Румена Румена Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??