10 мая 2007 г., 12:06

Спомените 

  Поэзия
807 0 3
 

Трева, която някой е опасъл,

са спомените. Или пък трева,

която буйно е пораснала,

но съхнала самотно след това.

Не знам дали е тъжно да си спомен,

по който никой не тъжи,

но знам - тревата не пораства,

щом дъжд над нея не роси;

жълтее бавно и угасва

зелената сърцевина.

© Румена Румена Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??