4 ene 2009, 10:08

Спомените на Марк Антоний

728 0 2
Мараня и жега нетърпима,
мъртва тишина цари,
въздухът трепти като в пустиня,
сякаш в пламъци гори.

Лешоядите крещят зловещо
в ненаситен кървав пир.
Пари, нажежена до горещо,
земната печална шир.

И след жътва, кървава-богата,
мъртви воините лежат.
Проснати безредно на земята,
в сън мъртвешки вече спят.

Само Марк Антоний още жив е.
Битки страшни и безброй
му минават днеска пред очите,
спомня си живота той.

Младостта си в мечти наивни
как прекарал във разврат. *
Във Елада няколко години
учил славен занаят.**

После спомня Цезаря велики,
дълги походи безчет
и безбройните победни битки.
Гордата му мъжка чест.

И Александрия с Клеопатра -
най-красивата жена.
Нощите безсънни в свойта шатра
през свещената война.

Конницата си хвърката
през юдейската земя,
още как опазил си главата
под щастливата звезда.

Спомня си и за Триумвирата
За Октавиан –Лепид.***
Подлото коварство на сената -
враг зад ласките прикрит.

Изневери тайни и прикрити -
вечни на съпругите.****
Дворцови интриги неразкрити.
Болки и заблудите.

Всичките си люлякови нощи
там, под южното небе,
със горещите целувки още.
И прекрасното лице

мило на царицата красива
с тюркоазени очи,
с буйна, къдрава коса чуплива -
в лунни сребърни лъчи.

Той не знае тя сега къде е,
ще издъхне, ще умре
от любимата жена далече,
нищо без да разбере...

Рони във просъница мъглива
тихи, шепнещи слова:
- Викам те, ела при мен, любима,
в тоз предсмъртен час ела...


БЕЛЕЖКИ


* - На младини Марк Антоний учи в Гърция риторика.
**- През младостта си М. Антоний водил разпуснат живот и разврат. Дължал на кредиторите си около 250 таланти.
***- Във втория Триумвират са влизали Октавиан, Марк Антоний и Марк Емилий Лепид.
****- Знае се, че една от съпругите (Антония Хибрда младша) му изневерявала.

03.01.2009 г.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Оджаков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • на мен ми хареса,интересно е
  • Приятелю, те тези исторически сюжети хич не стават за поезия; сигурен съм, че доста си се озорил.Много по-рационално е да го направиш в проза; познанията ги имаш, имаш и дарбата да го разкрасиш. Поздрав.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...