4.01.2009 г., 10:08

Спомените на Марк Антоний

726 0 2
Мараня и жега нетърпима,
мъртва тишина цари,
въздухът трепти като в пустиня,
сякаш в пламъци гори.

Лешоядите крещят зловещо
в ненаситен кървав пир.
Пари, нажежена до горещо,
земната печална шир.

И след жътва, кървава-богата,
мъртви воините лежат.
Проснати безредно на земята,
в сън мъртвешки вече спят.

Само Марк Антоний още жив е.
Битки страшни и безброй
му минават днеска пред очите,
спомня си живота той.

Младостта си в мечти наивни
как прекарал във разврат. *
Във Елада няколко години
учил славен занаят.**

После спомня Цезаря велики,
дълги походи безчет
и безбройните победни битки.
Гордата му мъжка чест.

И Александрия с Клеопатра -
най-красивата жена.
Нощите безсънни в свойта шатра
през свещената война.

Конницата си хвърката
през юдейската земя,
още как опазил си главата
под щастливата звезда.

Спомня си и за Триумвирата
За Октавиан –Лепид.***
Подлото коварство на сената -
враг зад ласките прикрит.

Изневери тайни и прикрити -
вечни на съпругите.****
Дворцови интриги неразкрити.
Болки и заблудите.

Всичките си люлякови нощи
там, под южното небе,
със горещите целувки още.
И прекрасното лице

мило на царицата красива
с тюркоазени очи,
с буйна, къдрава коса чуплива -
в лунни сребърни лъчи.

Той не знае тя сега къде е,
ще издъхне, ще умре
от любимата жена далече,
нищо без да разбере...

Рони във просъница мъглива
тихи, шепнещи слова:
- Викам те, ела при мен, любима,
в тоз предсмъртен час ела...


БЕЛЕЖКИ


* - На младини Марк Антоний учи в Гърция риторика.
**- През младостта си М. Антоний водил разпуснат живот и разврат. Дължал на кредиторите си около 250 таланти.
***- Във втория Триумвират са влизали Октавиан, Марк Антоний и Марк Емилий Лепид.
****- Знае се, че една от съпругите (Антония Хибрда младша) му изневерявала.

03.01.2009 г.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Оджаков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • на мен ми хареса,интересно е
  • Приятелю, те тези исторически сюжети хич не стават за поезия; сигурен съм, че доста си се озорил.Много по-рационално е да го направиш в проза; познанията ги имаш, имаш и дарбата да го разкрасиш. Поздрав.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...