23 jul 2014, 0:10

Споменни останки

624 0 11

Здравей, приятелко! Не пишеш как си...
Привикна ли да бъдеш чуждестранница?...
Навярно вече аз немил, недраг съм ти.
Ненужна част от споменни останки...

Навярно тъй съдбата е отсъдила -
да сме в различни времена, пространства...
И нашите далечни топлогърдия
не ще се слеят във прегръдка страстна...

Ти можеш пак да разцъфтиш любовно...
Дано животът ти да се оправи!...
Да, знам - напразно е да чакам отговор...
Ще си остана сянка... от Забравия...

Марин Тачков
19-22 юли 2014 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марин Тачков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...