Jul 23, 2014, 12:10 AM

Споменни останки

  Poetry » Love
628 0 11

Здравей, приятелко! Не пишеш как си...
Привикна ли да бъдеш чуждестранница?...
Навярно вече аз немил, недраг съм ти.
Ненужна част от споменни останки...

Навярно тъй съдбата е отсъдила -
да сме в различни времена, пространства...
И нашите далечни топлогърдия
не ще се слеят във прегръдка страстна...

Ти можеш пак да разцъфтиш любовно...
Дано животът ти да се оправи!...
Да, знам - напразно е да чакам отговор...
Ще си остана сянка... от Забравия...

Марин Тачков
19-22 юли 2014 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марин Тачков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...