Спомень за срещата на 25 ти
Нема а са пуашите сига,
оти ша започна а ‘стипосвам.
Въря си пу крайбрежната кат алтав
и гледам сборище от
най-различни гости.
Те тук, си викам, требе да са смесвам,
и са умесих, като селски ляб,
ма то народ и секи сака весело,
апа сирьозни, като на парад.
Идна Изречина, куту са разпищови,
идни биляжки дава в лепкъв грийн.
"Те тва тий имиту - ми каза - а гу помниш!"
"Ша помна - рекух, - га ша са напийм?
Не ша ви казвам, оти съм склерик,
то имена... от пиле мляко сите
и тръгнах като лунатик,
към неква Баба, дет и казват "мистер".
Триперят ми кракатъ и ръцете
(от паркинсон... ма казвъм от умора),
па неква чайка ма посреща с цвеке,
а бабата, била на дедо кораба.
Кой е капитан на тва корито? -
питам важно нек'ъв антураж.
Той юнга бил и казва: - Т'ва е клипер,
А капитана прави абордаж.
И ни раздадоха ножови, тризъбци.
На секи за да бъдиме комплект.
"Водата - казват, - тази нощ е мътна,
Ша плаваме по пясъка. Късмет."
Омесени преди да сме фтасале,
като мухи на мед се юрнахме,
а в бабата горещо, жега, малеее
бе кво да ви говора... фурна.
Тъкмо зех да раждам собствен сос
(демек да плувам в собствени води),
не чайка, гларус или албатрос,
пред мен Незабравима се яви.
Едно червено късичко рокле,
посред нощите слънце ша изгрей.
Отрупаха я с китки - сто поне...
И викат - „Хепи ти бърд дей!
Започна са - говори в мен гласа
(не беше се обаждал тези дни). -
Я сядай бързо на оная маса,
че може дълго прав да си стоиш.
И седнах. С водки и мезета
зачерпих второто си аз,
И то заглъхна, опияни се клетото,
след туй настъпи хухавелски час.
Обходих сички маси за кадем.
За здраве, против уроки проклети.
След туй със Сара вместо да ядем,
плакнахме са дълго във морето.
А то, горкото, мътно от вълнение.
Екологично - викат - омърсено.
После капитана със презрение
отсече: - Голи няма да ви взема.
И с мокро дъно влезнах кат Аслан.
Купонът вътре взел, че се отприщил.
Спомень за Петрова казах тук и там
и за германците с големите въздишки.
След туй за моста тръгнахме в нощта.
За оня, дето тръпнел от желания.
До Пантеона спряхме и станА една...
Да сте дошли, аз вече думи нямам.
© Хухавел Кайлъшки Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Така е верно, да сме дошли и да сме видяли,сега само се радваме на хубавите творби който творите вдъхновени от срещите!!!
Браво на теб усмихна ме много приятно Хухавелко поздравче за веселото стихче!!!
-
Ех, защо повече хора не са като теб?!
Страхотен си, "поникват" ми крилца когато си около мен, Хухавеле -
О, Боже, тук кат' Вавилон.
Обичам ви! - да кажа ще е нищо.
Очаквам вече другия купон...
Къде ще бъде - трябва да измислим. -
Уникално!!!
Поздрав и прегръдка!!! -
ногу убауу си ни истипосал!
Бравус, мойту мунче -
Ха- ха. Хареса ми...
Уникално чувство за Хумор..
Поздрав.! -
'Ногу си прав!
-
Хехехееее, многу мий драгу чи съ запознахмиии!!!
Поздрави сърдечни! -
Страхотно, искрено се посмях... Поздрави и от мен!
-
Ех, Хипо!!!
Уникален си!
Връщам ти всички усмивки с които ме дари! -
Да,мога само да съжалявам!!!
Поздрав за усмивките -
Ех, въпросната Петрова, горката
сигурно е кихала през цялата нощ,
както кихали са може би до зората
германците с оназ ми ти голяма мощ.
Поздрав и усмивка за усмивката. -
Явно е било страхотно преживяване. Да бъде пак!
-
"Да сте дошли, аз вече думи нямам."
...
То и аз... нямам думи!
Хухавеле, признавам те за хроникьор, ей!
-
Е, който не е дошъл може само да съжалява!
Привет и от мен -
Как да имаш думи, я! Изприказвал си се в стихове...Привет и поздрав за чудесния стих!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
И верно - за липсващите остава съжаление!
(то май на тази среща ще липсвам аз, ама нейсе