Спомень за срещата на 25 ти
Нема а са пуашите сига,
оти ша започна а ‘стипосвам.
Въря си пу крайбрежната кат алтав
и гледам сборище от
най-различни гости.
Те тук, си викам, требе да са смесвам,
и са умесих, като селски ляб,
ма то народ и секи сака весело,
апа сирьозни, като на парад.
Идна Изречина, куту са разпищови,
идни биляжки дава в лепкъв грийн.
"Те тва тий имиту - ми каза - а гу помниш!"
"Ша помна - рекух, - га ша са напийм?
Не ша ви казвам, оти съм склерик,
то имена... от пиле мляко сите
и тръгнах като лунатик,
към неква Баба, дет и казват "мистер".
Триперят ми кракатъ и ръцете
(от паркинсон... ма казвъм от умора),
па неква чайка ма посреща с цвеке,
а бабата, била на дедо кораба.
Кой е капитан на тва корито? -
питам важно нек'ъв антураж.
Той юнга бил и казва: - Т'ва е клипер,
А капитана прави абордаж.
И ни раздадоха ножови, тризъбци.
На секи за да бъдиме комплект.
"Водата - казват, - тази нощ е мътна,
Ша плаваме по пясъка. Късмет."
Омесени преди да сме фтасале,
като мухи на мед се юрнахме,
а в бабата горещо, жега, малеее
бе кво да ви говора... фурна.
Тъкмо зех да раждам собствен сос
(демек да плувам в собствени води),
не чайка, гларус или албатрос,
пред мен Незабравима се яви.
Едно червено късичко рокле,
посред нощите слънце ша изгрей.
Отрупаха я с китки - сто поне...
И викат - „Хепи ти бърд дей!
Започна са - говори в мен гласа
(не беше се обаждал тези дни). -
Я сядай бързо на оная маса,
че може дълго прав да си стоиш.
И седнах. С водки и мезета
зачерпих второто си аз,
И то заглъхна, опияни се клетото,
след туй настъпи хухавелски час.
Обходих сички маси за кадем.
За здраве, против уроки проклети.
След туй със Сара вместо да ядем,
плакнахме са дълго във морето.
А то, горкото, мътно от вълнение.
Екологично - викат - омърсено.
После капитана със презрение
отсече: - Голи няма да ви взема.
И с мокро дъно влезнах кат Аслан.
Купонът вътре взел, че се отприщил.
Спомень за Петрова казах тук и там
и за германците с големите въздишки.
След туй за моста тръгнахме в нощта.
За оня, дето тръпнел от желания.
До Пантеона спряхме и станА една...
Да сте дошли, аз вече думи нямам.
© Хухавел Кайлъшки All rights reserved.
!)
