Споменът...

В последния ни ден,

последния ни час,

стоя, и ти до мен,

и мисля си за нас.

Когато бяхме влюбени,

когато се обичахме,

и когато заедно

срещу вятъра тичахме! 

И нямаше стихия,

ни буря, ни цунами,

която да успее

да мине помежду ни!...

Ала отминаха и тез' красиви дни,

с годините много ти се промени!

И аз се промених, и аз пораснах,

изчезна вече погледът прехласнат.

Но остана в мене

едничка сълза,

която да изплача

аз за любовта...

За един спомен

от хубаво време,

когато и обич

живееше в мене!