6 окт. 2010 г., 19:18

Споменът...

628 0 0

В последния ни ден,

последния ни час,

стоя, и ти до мен,

и мисля си за нас.

 

Когато бяхме влюбени,

когато се обичахме,

и когато заедно

срещу вятъра тичахме! 

 

И нямаше стихия,

ни буря, ни цунами,

която да успее

да мине помежду ни!...

 

Ала отминаха и тез' красиви дни,

с годините много ти се промени!

И аз се промених, и аз пораснах,

изчезна вече погледът прехласнат.

 

Но остана в мене

едничка сълза,

която да изплача

аз за любовта...

 

За един спомен

от хубаво време,

когато и обич

живееше в мене!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любимата Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....