6 окт. 2010 г., 19:18

Споменът...

625 0 0

В последния ни ден,

последния ни час,

стоя, и ти до мен,

и мисля си за нас.

 

Когато бяхме влюбени,

когато се обичахме,

и когато заедно

срещу вятъра тичахме! 

 

И нямаше стихия,

ни буря, ни цунами,

която да успее

да мине помежду ни!...

 

Ала отминаха и тез' красиви дни,

с годините много ти се промени!

И аз се промених, и аз пораснах,

изчезна вече погледът прехласнат.

 

Но остана в мене

едничка сълза,

която да изплача

аз за любовта...

 

За един спомен

от хубаво време,

когато и обич

живееше в мене!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любимата Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...