Споменът и Щастието
Споменът и Щастието
Самотен аз се чувствам без огъня и теб,
без нежния ти полъх, снегът във мен остава нестопен
и сега навсякъде вали в душата ми, морето е студено
и огънят отваря рани в жаравата на новия ми ден.
Далеч в безкрайността залязващо червена,
там където плува залязваща искра,
ще остане само споменът безкрайно светъл
и дълбокото море на мойта самота.
Чрез тебе истината в мен говори,
a ти заведе ме във царството
на свойта скрита тъмнина,
в тишината, слушайки сърцата на звездите,
чакам красотата на болката в нощта.
Ти знай, че бездънния копнеж
в сърцето ми по теб неугасим е,
оставайки спомена и щастието
във вечният ми сън,
но никога не ще изгасне моето сърце,
както стори огънят във теб.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Арвелс Todos los derechos reservados
