22 ago 2009, 10:42

Споменът и Щастието 

  Poesía » Otra
783 0 3

 

 

                    Споменът и Щастието

Самотен аз се чувствам без огъня и теб,
без нежния ти полъх, снегът във мен остава нестопен
и сега навсякъде вали в душата ми, морето е студено
и огънят отваря рани в жаравата на новия ми ден.

Далеч в безкрайността залязващо червена,
там където плува залязваща искра,
ще остане само споменът безкрайно светъл
и дълбокото море на мойта самота.

Чрез тебе истината в мен говори,
a ти заведе ме във царството
на свойта скрита тъмнина,
в тишината, слушайки сърцата на звездите,
чакам красотата на болката в нощта.

Ти знай, че бездънния копнеж
в сърцето ми по теб неугасим е,
оставайки спомена и щастието
във вечният ми сън,
но никога не ще изгасне моето сърце,
както стори огънят във теб.

© Арвелс Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Спомена и щастието" не съм го писал от самота,тъга по някой и прочие..може би имах нещо в предвид но само от части..исках да го напиша с красиви и несравними думи излъчваща вечността на душевноста ми....Всъщност това е песен а аз съм слънцето което озарява самотата и тя прозира през спомена за щастието.
  • Времето лекува болката и само споменът остава!
  • Искренно!
    Поздрав!
Propuestas
: ??:??