Споменът и Щастието
Споменът и Щастието
Самотен аз се чувствам без огъня и теб,
без нежния ти полъх, снегът във мен остава нестопен
и сега навсякъде вали в душата ми, морето е студено
и огънят отваря рани в жаравата на новия ми ден.
Далеч в безкрайността залязващо червена,
там където плува залязваща искра,
ще остане само споменът безкрайно светъл
и дълбокото море на мойта самота.
Чрез тебе истината в мен говори,
a ти заведе ме във царството
на свойта скрита тъмнина,
в тишината, слушайки сърцата на звездите,
чакам красотата на болката в нощта.
Ти знай, че бездънния копнеж
в сърцето ми по теб неугасим е,
оставайки спомена и щастието
във вечният ми сън,
но никога не ще изгасне моето сърце,
както стори огънят във теб.
© Арвелс Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
"Спомена и щастието" не съм го писал от самота,тъга по някой и прочие..може би имах нещо в предвид но само от части..исках да го напиша с красиви и несравними думи излъчваща вечността на душевноста ми....Всъщност това е песен а аз съм слънцето което озарява самотата и тя прозира през спомена за щастието.
-
Времето лекува болката и само споменът остава!
-
Искренно!
Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
