Споменът и Щастието
Споменът и Щастието
Самотен аз се чувствам без огъня и теб,
без нежния ти полъх, снегът във мен остава нестопен
и сега навсякъде вали в душата ми, морето е студено
и огънят отваря рани в жаравата на новия ми ден.
Далеч в безкрайността залязващо червена,
там където плува залязваща искра,
ще остане само споменът безкрайно светъл
и дълбокото море на мойта самота.
Чрез тебе истината в мен говори,
a ти заведе ме във царството
на свойта скрита тъмнина,
в тишината, слушайки сърцата на звездите,
чакам красотата на болката в нощта.
Ти знай, че бездънния копнеж
в сърцето ми по теб неугасим е,
оставайки спомена и щастието
във вечният ми сън,
но никога не ще изгасне моето сърце,
както стори огънят във теб.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Арвелс Всички права запазени
