15 sept 2015, 20:50

Споменът още изгаря

  Poesía » Otra
863 1 1

Като буен младеж с огнедишаща страст

изсипваше слънцето парещи ласки.

Изтощена, земята завъртя се в несвяст,

а човеците с мъка дочакаха края

на това лудо лято с нестинарски нозе,

 с незапомнени дълги кошмари

от задъхани дни и нощи жарки.

А в Европа нечакани връхлетяха пожари

от потоци безкрайни с бежанци

и отприщиха спорове стари:

докога, докога, ще осъмва така

без войната да я попари?

-

Есента, с меки свежи воали

е наметната, слънцето гали.

И дано не забравяме днес,

какво е светът без война!

След седемдесет мирни лета,

споменът още изгаря...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Биразова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, че се отби, Ина! Мисля, че тези, които са преживели войната, никога няма да я забравят, но ние не сме били родени тогава.И все пак, разказите и филмите говорят достатъчно. Дано си права, че Господ си знае работата.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...