Споменът още изгаря
Като буен младеж с огнедишаща страст
изсипваше слънцето парещи ласки.
Изтощена, земята завъртя се в несвяст,
а човеците с мъка дочакаха края
на това лудо лято с нестинарски нозе,
с незапомнени дълги кошмари
от задъхани дни и нощи жарки.
А в Европа нечакани връхлетяха пожари
от потоци безкрайни с бежанци
и отприщиха спорове стари:
докога, докога, ще осъмва така
без войната да я попари?
-
Есента, с меки свежи воали
е наметната, слънцето гали.
И дано не забравяме днес,
какво е светът без война!
След седемдесет мирни лета,
споменът още изгаря...
© Наташа Биразова All rights reserved.
