Споменът още изгаря

Sep 15, 2015, 8:50 PM

Poetry » Other

656 1 1

Като буен младеж с огнедишаща страст

изсипваше слънцето парещи ласки.

Изтощена, земята завъртя се в несвяст,

а човеците с мъка дочакаха края

на това лудо лято с нестинарски нозе,

с незапомнени дълги кошмари

от задъхани дни и нощи жарки.

А в Европа нечакани връхлетяха пожари

от потоци безкрайни с бежанци

и отприщиха спорове стари:

докога, докога, ще осъмва така

без войната да я попари?

Есента, с меки свежи воали

е наметната, слънцето гали.

И дано не забравяме днес,

какво е светът без война!

След седемдесет мирни лета,

споменът още изгаря...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

absent (Наташа Биразова)

2015-09-15T22:20:18+03:00

Благодаря ти, че се отби, Ина! Мисля, че тези, които са преживели войната, никога няма да я забравят, но ние не сме били родени тогава.И все пак, разказите и филмите говорят достатъчно. Дано си права, че Господ си знае работата.