Споменът още изгаря

15.09.2015 г., 20:50 ч.

Поезия » Друга

655 1 1

Като буен младеж с огнедишаща страст

изсипваше слънцето парещи ласки.

Изтощена, земята завъртя се в несвяст,

а човеците с мъка дочакаха края

на това лудо лято с нестинарски нозе,

с незапомнени дълги кошмари

от задъхани дни и нощи жарки.

А в Европа нечакани връхлетяха пожари

от потоци безкрайни с бежанци

и отприщиха спорове стари:

докога, докога, ще осъмва така

без войната да я попари?

Есента, с меки свежи воали

е наметната, слънцето гали.

И дано не забравяме днес,

какво е светът без война!

След седемдесет мирни лета,

споменът още изгаря...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

absent (Наташа Биразова)

2015-09-15T22:20:18+03:00

Благодаря ти, че се отби, Ина! Мисля, че тези, които са преживели войната, никога няма да я забравят, но ние не сме били родени тогава.И все пак, разказите и филмите говорят достатъчно. Дано си права, че Господ си знае работата.