Споменът за нея...

27 ago 2011, 9:46

Poesía » Otra

637 1 0

В далечината погледът отеква,
сякаш вик е в тишината...
Като лек дъждец, като меката мъгла,
като нещо тъй познато, както непознато
в очите ти се отразява тя...
Форми, образ, силует,
мислите изграждат, но започва да бледнее...
Отражението надалеко пак поема,
в тишината неговият глас потъва...

Ю. Пашов

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Споменът за нея...

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas