Споменът за нея...
780
1
0
В далечината погледът отеква,
сякаш вик е в тишината...
Като лек дъждец, като меката мъгла,
като нещо тъй познато, както непознато
в очите ти се отразява тя...
Форми, образ, силует,
мислите изграждат, но започва да бледнее...
Отражението надалеко пак поема,
в тишината неговият глас потъва...
Ю. Пашов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлиан Пашов Всички права запазени
