Споменът за нея...

27.08.2011 г., 9:46 ч.

Поезия » Друга

634 1 0

В далечината погледът отеква,
сякаш вик е в тишината...
Като лек дъждец, като меката мъгла,
като нещо тъй познато, както непознато
в очите ти се отразява тя...
Форми, образ, силует,
мислите изграждат, но започва да бледнее...
Отражението надалеко пак поема,
в тишината неговият глас потъва...

Ю. Пашов

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Споменът за нея...

Свързани произведения

Коментари

Предложения