31 mar 2009, 22:41

Споменът за онова лято

1.3K 0 1

Споменът за онова лято

 

Не съм те забравила,

а съм подтискала,

красивото чувство

и макар да е истинско.

 

Аз съм желала

да превъзмогна

искрата в сърцето си

и да се домогна.

 

До свободата си -

без последствия!

Искам те!

Липсват ми твоите ласки.

 

Описание вяло

и в есенни краски,

преплетени с чувства,

отново израства.

 

Споменът хубав,

за онова лято,

с руините в Хисар

и среднощна разходка в полята.

 

Болка, желание,

без фойерверки.

Но с чуждо влияние

и безбройни проверки...

 

Аз просто обичам.

Влагам хубави чувства.

Не се впечатлявам

от нечие лустро!

 

Давам си сметка:

Такова няма

без убеждения

и силна вяра!

 

Аз имам в излишък,

но без твоето рамо,

душевен стимул, спокойствие,

макар и престорено само...

 

Едва ли ще кажа:

Обичах те! Исках те!

Но себе си, за да накажа

Аз просто - подтисках те!

 

И ми остана споменът,

този, красивият -

за онова лято,

с нощни разходки в полята!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....