Споменът за онова лято
Не съм те забравила,
а съм подтискала,
красивото чувство
и макар да е истинско.
Аз съм желала
да превъзмогна
искрата в сърцето си
и да се домогна.
До свободата си -
без последствия!
Искам те!
Липсват ми твоите ласки.
Описание вяло
и в есенни краски,
преплетени с чувства,
отново израства.
Споменът хубав,
за онова лято,
с руините в Хисар
и среднощна разходка в полята.
Болка, желание,
без фойерверки.
Но с чуждо влияние
и безбройни проверки...
Аз просто обичам.
Влагам хубави чувства.
Не се впечатлявам
от нечие лустро!
Давам си сметка:
Такова няма
без убеждения
и силна вяра!
Аз имам в излишък,
но без твоето рамо,
душевен стимул, спокойствие,
макар и престорено само...
Едва ли ще кажа:
Обичах те! Исках те!
Но себе си, за да накажа
Аз просто - подтисках те!
И ми остана споменът,
този, красивият -
за онова лято,
с нощни разходки в полята!
© Веси Todos los derechos reservados