31.03.2009 г., 22:41

Споменът за онова лято

1.3K 0 1

Споменът за онова лято

 

Не съм те забравила,

а съм подтискала,

красивото чувство

и макар да е истинско.

 

Аз съм желала

да превъзмогна

искрата в сърцето си

и да се домогна.

 

До свободата си -

без последствия!

Искам те!

Липсват ми твоите ласки.

 

Описание вяло

и в есенни краски,

преплетени с чувства,

отново израства.

 

Споменът хубав,

за онова лято,

с руините в Хисар

и среднощна разходка в полята.

 

Болка, желание,

без фойерверки.

Но с чуждо влияние

и безбройни проверки...

 

Аз просто обичам.

Влагам хубави чувства.

Не се впечатлявам

от нечие лустро!

 

Давам си сметка:

Такова няма

без убеждения

и силна вяра!

 

Аз имам в излишък,

но без твоето рамо,

душевен стимул, спокойствие,

макар и престорено само...

 

Едва ли ще кажа:

Обичах те! Исках те!

Но себе си, за да накажа

Аз просто - подтисках те!

 

И ми остана споменът,

този, красивият -

за онова лято,

с нощни разходки в полята!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...