Споменът за онова лято

Не съм те забравила,

а съм подтискала,

красивото чувство

и макар да е истинско.

Аз съм желала

да превъзмогна

искрата в сърцето си

и да се домогна.

До свободата си -

без последствия!

Искам те!

Липсват ми твоите ласки.

Описание вяло

и в есенни краски,

преплетени с чувства,

отново израства.

Споменът хубав,

за онова лято,

с руините в Хисар

и среднощна разходка в полята.

Болка, желание,

без фойерверки.

Но с чуждо влияние

и безбройни проверки...

Аз просто обичам.

Влагам хубави чувства.

Не се впечатлявам

от нечие лустро!

Давам си сметка:

Такова няма

без убеждения

и силна вяра!

Аз имам в излишък,

но без твоето рамо,

душевен стимул, спокойствие,

макар и престорено само...

Едва ли ще кажа:

Обичах те! Исках те!

Но себе си, за да накажа

Аз просто - подтисках те!

И ми остана споменът,

този, красивият -

за онова лято,

с нощни разходки в полята!