Споменът за теб
Споменът за теб
По мекия и още топъл пясък
пристъпвам плахо и отчаяно те търся -
ти беше казал кротко да те чакам
на този плаж, със спомени поръсен.
Ако вълните можеха да заговорят,
те щяха да разкажат на света
за две деца, които гонеха се босички
със слънцето и с ярката луна.
Под всяко камъче сме скрили спомени -
заровени дълбоко и небрежно разпиляни;
затова и плажът тъй огромен е -
животът тук ний заедно сме изживяли.
И ето - аз отново се завръщам
във пристана на моето сърце;
оглеждам се и тихичко преглъщам -
боли, че вече няма те до мен.
Смирено сядам на любимото ни място,
а вятърът опитва се да ме изгони;
но изведнъж утихна, спря да духа бясно
и с твоя глас зад мене сякаш проговори...
Обърнах се и ето там, в далечината,
загледах се със слънчева усмивка в теб.
Изправих се и пак като децата
закрачихме със вплетени ръце напред...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
