19 sept 2010, 17:26

Спомни си...

  Poesía
1.3K 0 1

Спомни си...


Чудя се какво би си спомнила
след десет отминали години,
ако се върнеш назад във времето.
Може би семейството си
и прекараните с тях мигове,
които никога няма да можеш
да изтриеш от съзнанието си.
Би могло да е нещо непростимо,
което си сторила,
за което съжаляваш,
заслужаващо  прошка
след години разкаяние.
Може да е  класната стая
в дъното на коридора
или столът, на който стоиш,
докато четеш подаръка
за 14-ия си рожден ден.
Но ще си спомниш ли
колко важни са  били гласът
и действията ти за  човека,
който е написал това?
Ще запомниш ли момичето,
което те убеждаваше,
че ти си единствена,
неповторима?
Да обичаш силно,
да мразиш до болка,
да прощаваш за дни,
да проклинаш с години,
да отказваш, да раняваш,
да си тук, да се надяваш,
да бъдеш искрена,
да докажеш, че това си ти.
За една година ти ме опозна,
както никой досега.
За една година ти показа ми,

какво значи да си жив.
За една година ме накара
да повярвам в хиляди неща.
Но, моля те, в дни,
прекрасни като този,
да отваряш ти това писмо
и да се връщаш там,
където не си била
от осми клас насам.
Отиди до стаята
в дъното на коридора,
седни на дървения стол
и започни четиринадесетата
глава от своя нов роман.
Спомни си за чувства неизказани,
стихотворение не
написано
и една история - едва започваща.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Привидение Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...