19 сент. 2010 г., 17:26

Спомни си...

1.3K 0 1

Спомни си...


Чудя се какво би си спомнила
след десет отминали години,
ако се върнеш назад във времето.
Може би семейството си
и прекараните с тях мигове,
които никога няма да можеш
да изтриеш от съзнанието си.
Би могло да е нещо непростимо,
което си сторила,
за което съжаляваш,
заслужаващо  прошка
след години разкаяние.
Може да е  класната стая
в дъното на коридора
или столът, на който стоиш,
докато четеш подаръка
за 14-ия си рожден ден.
Но ще си спомниш ли
колко важни са  били гласът
и действията ти за  човека,
който е написал това?
Ще запомниш ли момичето,
което те убеждаваше,
че ти си единствена,
неповторима?
Да обичаш силно,
да мразиш до болка,
да прощаваш за дни,
да проклинаш с години,
да отказваш, да раняваш,
да си тук, да се надяваш,
да бъдеш искрена,
да докажеш, че това си ти.
За една година ти ме опозна,
както никой досега.
За една година ти показа ми,

какво значи да си жив.
За една година ме накара
да повярвам в хиляди неща.
Но, моля те, в дни,
прекрасни като този,
да отваряш ти това писмо
и да се връщаш там,
където не си била
от осми клас насам.
Отиди до стаята
в дъното на коридора,
седни на дървения стол
и започни четиринадесетата
глава от своя нов роман.
Спомни си за чувства неизказани,
стихотворение не
написано
и една история - едва започваща.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Привидение Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...