30 jul 2008, 7:36

Спомням си...

  Poesía
1K 0 2
Спомням си...

Спомням си за лятото щастливо...
за малкото дете игриво,
дето мило, драго... всичко дава,
за да върне във сърцето слънчевата врява...


Не познаваше хлапето любовта...
и щастливо беше - да!
Но сега, преминало през болка и тъга,
забравило е то лика на радостта.


Пет години минаха се оттогава,
щастливото и лято просто спомен стана...
Спомен, вече избледняващ и губещ стойността си,
ала тя го пазеше дълбоко скрит в душата си...


Спомням си за лятото щастливо...
Спомням си и ме боли,
защото изгубеният блясък в очите
любовта не ми върна дори...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Беленска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...