Спомням си...
Спомням си за лятото щастливо...
за малкото дете игриво,
дето мило, драго... всичко дава,
за да върне във сърцето слънчевата врява...
Не познаваше хлапето любовта...
и щастливо беше - да!
Но сега, преминало през болка и тъга,
забравило е то лика на радостта.
Пет години минаха се оттогава,
щастливото и лято просто спомен стана...
Спомен, вече избледняващ и губещ стойността си, ...