Jul 30, 2008, 7:36 AM

Спомням си...

  Poetry
999 0 2
Спомням си...

Спомням си за лятото щастливо...
за малкото дете игриво,
дето мило, драго... всичко дава,
за да върне във сърцето слънчевата врява...


Не познаваше хлапето любовта...
и щастливо беше - да!
Но сега, преминало през болка и тъга,
забравило е то лика на радостта.


Пет години минаха се оттогава,
щастливото и лято просто спомен стана...
Спомен, вече избледняващ и губещ стойността си,
ала тя го пазеше дълбоко скрит в душата си...


Спомням си за лятото щастливо...
Спомням си и ме боли,
защото изгубеният блясък в очите
любовта не ми върна дори...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Беленска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...