26 abr 2008, 10:16

Спомняне

  Poesía » Otra
1.4K 0 23


Природата е толкова Велика и голяма,
че няма
за какво във нея -

някой

с някого -


за нищо
да съперничи...
Дори
да се обърне триста пъти


суетата - е... Измамна...
Дори сега - пред вас -
започвам
да кокетнича...


На клона
на РаззеленЕното дърво -
да учи
свойте малки да летят...
сега
криле разперва


птичка - като орех...

В Бъдещето...
води всеки път...
оставил тънка

нишка....................

пясък -

та да може -
всеки -

върнал се в Тъгата...
от унеса


да се Опомни...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кирил Бачев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...