26.04.2008 г., 10:16

Спомняне

1.4K 0 23


Природата е толкова Велика и голяма,
че няма
за какво във нея -

някой

с някого -


за нищо
да съперничи...
Дори
да се обърне триста пъти


суетата - е... Измамна...
Дори сега - пред вас -
започвам
да кокетнича...


На клона
на РаззеленЕното дърво -
да учи
свойте малки да летят...
сега
криле разперва


птичка - като орех...

В Бъдещето...
води всеки път...
оставил тънка

нишка....................

пясък -

та да може -
всеки -

върнал се в Тъгата...
от унеса


да се Опомни...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирил Бачев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...