26.04.2008 г., 10:16

Спомняне

1.4K 0 23


Природата е толкова Велика и голяма,
че няма
за какво във нея -

някой

с някого -


за нищо
да съперничи...
Дори
да се обърне триста пъти


суетата - е... Измамна...
Дори сега - пред вас -
започвам
да кокетнича...


На клона
на РаззеленЕното дърво -
да учи
свойте малки да летят...
сега
криле разперва


птичка - като орех...

В Бъдещето...
води всеки път...
оставил тънка

нишка....................

пясък -

та да може -
всеки -

върнал се в Тъгата...
от унеса


да се Опомни...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирил Бачев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...