14 abr 2020, 15:46  

Спомняш ли си?

  Poesía » Otra
614 4 17

Спомняш ли си люлките, синджирите,
те ни бяха в космоса, ракетата.
Веселата глъч, на панаирите,
алената сладост, на петлетата?

 

Музика звучи. Блестят стрелбищата,
блещим се - две любопитни жабчета,
лепне радост, на памукът в нищото...
За вечеря - хлебче и кебапчета.

 

Циркови манежи, дребни понита
и Козарев Тошко ни разсмиваше.
Стиснало играчките, бонбоните,
детството усмихнато заспиваше...

 

Днес и циркът друг е, и арените,
с теб, в живота все се разминаваме.
Само по очите си, засмените
и трапчинките се разпознаваме...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Така е, Ангелче!
  • Виждам как се усмихвате, момичета, усмивките ви греят! Иска ми се да раздам на всички захарен памук, петлета и "ракетки".
  • "И циркът друг е..." ми то животът днес е цирк!
    Поздравления!
  • Хубаво е и финалът е искрящ!
  • Готино и връща назад в спомени, когато всичко ни беше до коленете

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...